21.4. Използване на make world

21.4.6.1. Запазване на изхода

Добра идея е да се запази изхода който ще получите от стартирания make(1) в отделен файл. Ако нещо се обърка ще имате копие на съобшението за грешка. Ако това не помогне на вас да диагностицирате проблема, то може да бъде от помощ на други ако изпратите вашия проблем до някой пощенски списък на FreeBSD.

Най-лесния начин да се направи това е да се използва script(1) командата с параметър определящ името на файла в който да се запази целия изход. Направете го точно преди rebuilding the world, след което изпълнете exit когато процеса завърши.

# script /var/tmp/mw.out
Script started, output file is /var/tmp/mw.out   
# make TARGET
... compile, compile, compile ...     
# exit
Script done, ...

Ако правите това, то не запазвайте изхода в /tmp. Тази директория може да бъде изтрита при следващото стартиране на системата. По-добро място за запазване е в /var/tmp (както в предния пример) или в домашната директория на root.

21.4.6.2. Компилиране на Base System

Трябва да сте в /usr/src директорията:

# cd /usr/src

(освен, ако разбира се вашия сорс код не е някъде другаде, в който случай влезте в съответната директория).

За да rebuild the world ще използвате командата make(1). Тази команда чете инструкциите от Makefile, който описва как програмите от които се състои FreeBSD трябва да бъдат рекомпилирани, редът по които трябва да бъдат компилирани и т.н.

Общия формат на командата която ще изпълните ще е следния:

# make -x -DVARIABLE target

В този пример, -x е опция която подавате на make(1). Вижте справочната страница на make(1) за опциите които можете да подавате.

-DVARIABLE подава променлива на Makefile. Поведението на Makefile се контролира от тези променливи. Това са същите променливи които се настройват в /etc/make.conf и това е просто друг начин за тяхната настройка.

# make -DNOPROFILE target

е друг начин да се каже, че профилираните библиотеки (profiled libraries) не трябва да се компилират и съответства на

NOPROFILE=    true     #    Avoid compiling profiled libraries

реда в /etc/make.conf.

target указва на make(1) какво искате да направите. Всеки Makefile дефинира няколко на брой и различни ``targets'' и избора на target определя какво ще се случи.

Някои targets са изброени в Makefile, но не са предвидени за изпълнение от вас. Вместо това те се използват от build процеса да раздели стъпките необходими за рекомпилирането на системата на множество под-стъпки.

През повечето време няма да е нужно да подавате някакви параметри на make(1) така, че вашия команден ред ще изглежда като този:

# make target

Започвайки от версия 2.2.5 на FreeBSD (в действителност първо е било направено в FreeBSD-CURRENT бранша и после пригодено за за FreeBSD-STABLE някъде между 2.2.2 и 2.2.5) world target е разделен на две части: buildworld и installworld.

Както подсказват имената buildworld компилира цялото новто дърво в /usr/obj, а installworld инсталира това дърво на настоящата система.

Това е много полезно поради две причини. Първо, ви позволява да направите компилацията безопасно знаейки, че компоненетите на работещата система няма да бъдат засегнати. Компилацията е ``self hosted''. Поради това, вие безопасно можете да изпълните buildworld на система работеща в многопотребителски режим без страх от странични ефекти. Но все още е препоръчително да изпълнявате installworld частта в еднопотребителски режим.

Второ, позволява ви да използвате NFS mounts за да осъвремените няколко системи от вашата мрежа. ако имате три машини, A, B и C които искате да осъвремените изпълнете make buildworld и make installworld на A. А след това B и C ще NFS mount /usr/src и /usr/obj от A и тогава ще можете да изпълните make installworld за да инсталирате резултата от компилацията на B и C.

Въпреки, че world target все още съществува, горещо се препоръчва да не се използва.

Изпълнете

# make buildworld

Сега е възможно да се укаже -j опция на make която ще го накара да размножи няколко различни едновременни процеса. Това е най-полезно за машини с няколко процесора. Обаче, поради това, че доста от компилационния процес е свързан в IO отколкото с процесора, то това също ще е полезно и за еднопроцесорни машини.

На обикновена еднопроцесорна машина можете да изпълните:

# make -j4 buildworld

Тогава make(1) ще има до 4 процеса изпълняващи се по едно и също време. Емпирични доказателства изпратени до пощенските списъци показват, че това дава най-добра производителност.

Ако имате многопроцесорна машина и използвате SMP конфигурирано ядро опитайте стойности между 6 и 10 и вижте как те ускоряват нещата.

Имайте предвид, че това е все още до някаква степен експериментално и някои промени в сорс дървото може евентуално да чупят тази възможност. Ако world-а не се изкомпилира използвайки този параметър, то опитайте отново без него преди да съобщавате за проблеми.

21.4.6.3. Продължителност

Много фактори влияят на продължителността на компилацията, но понастоящем на 500 MHz Pentium® III в 128 MB RAM му отнема около 2  часа за да изкомпилира FreeBSD-STABLE дървото, без трикове или съкращения по време на процеса. Дървото на FreeBSD-CURRENT ще отнеме малко повече.

21.4.10.1. mergemaster

Contributed by Tom Rhodes.

Програмата mergemaster(8) е Bourne скрипт който ще ви помогне да определите разликите между вашите конфигурационни файлове в /etc и конфигурационните файлове в сорс дървото /usr/src/etc. Това е препоръчителното решение за запазване на системните конфигурационни файлове упдейтнати спрямо тези от сорс дървотоe.

mergemaster беше инстегриран в FreeBSD base system между 3.3-RELEASE и 3.4-RELEASE, което означава, че го има във всички -STABLE и -CURRENT системи започвайки от 3.3.

За да започнете просто изпълнете mergemaster и наблюдавайте. mergemaster ще направи временна root среда, започвайки от / надолу и ще я напълни с различни системни конфигурационни файлове. Тези файлове ще бъдат сравнени с тези които са понастоящем инсталирани на вашата система. Файловете които се различават ще бъдат показани в diff(1) формат със знак + представящ добавени или модифицирани редове и със знак - представящ редовете които ще бъдат ще бъдат премахнати напълно или заменени от нов ред. Разгледайте diff(1) страницата за повече информация относно синтаксиса diff(1) и как се показват разликите между файловете.

mergemaster(8) ще ви покаже всеки файл който се различава и в този момент ще направите избора или изтриете новия файл (представен като временен файл) или да инсталирате временния файл както е така немодифициран или да слеете (merging) временния файл с този който е в момента инсталиран или да прегледате резултатите от diff(1) отново.

Избора да изтриете временния файл ще укаже на mergemaster(8), че искаме да запазиме нашия понастоящем инсталиран файл непроменен и да се изтрие новата версия. Тази опция не е препоръчителна освен ако не виждате никаква причина да за да промените понастоящем инсталирания файл. По всяко време можете да получите помощ като изпълните ? в промпта на mergemaster(8). Ако потребителя избере да прескочи някой файл, то той ще бъде представен отново след като се справите с всички останали файлове.

Избора да инсталирате немодифициран временен файл ще замени настоящия файл с новия. За повечето немодифицирани файлове това е най-доброто решение.

Избора да слеете промените във файла ще ви стартира текстов редактор със съдържанието на двата файла. Можете да ги слеете преглеждайки двата файла и да изберете части от двата за да създадете крайния продукт. Когато файловете са сравнявани страна по страна, то клавиша l ще избере лявата страна, а клавиша r ще избере съдържанието на дясната. Крайния изход ще бъде файл съдържащ двете части, който може да бъде инсталиран. Тази опция обикнове се използва за файлове които са били модифицирани от потребителя.

Избора да погледнете резултата от diff(1) отново ще ви покаже разликите между файловете точно както mergemaster(8) направи преди това преди да ви пита да направите избор.

След като mergemaster(8) завърши със системните файлове ще ви попита за останалите опции. mergemaster(8) може да попита дали искате да rebuild-нете файла password и/или да изпълните MAKEDEV(8) ако използвате версия на FreeBSD преди 5.0 и ще завърши с опция за изтриване на останалите временни файлове.

21.4.10.2. Ръчно осъвременяване

Ако желаете да направите осъвременяването ръчно, то не можете просто да изкопирате файловете от /usr/src/etc в /etc и да ги получите работещи. Някой от тези файлове трябва да бъдат първо ``инсталирани''. Това е понеже директорията /usr/src/etc не е копие на това което вашето /etc би трябвало да изглежда. Освен това, има файлове който трябва да бъдат в /etc, но не са в /usr/src/etc.

Ако използвате mergemaster(8) (както се препоръчва), то можете са преминете напред към следващата секция.

Най-простият начин да се направи това ръчно е да се инсталират файловете в нова директория след което да се претърсят за откриване на разликите.

Трябва да изградите кух набор от директории за да инсталирате новото /etc и останалите файлове вътре. /var/tmp/root е подходящ избор, като има и множество поддиректории необходими вътре в тази директория.

# mkdir /var/tmp/root
# cd /usr/src/etc
# make DESTDIR=/var/tmp/root distrib-dirs distribution

Това ще изгради необходимата директорийна структура и ще инсталира файловете. Доста от поддиректориите които са били създадени в /var/tmp/root са празни и трябва да бъдат изтрити. Най-простия начин да се направи това е:

# cd /var/tmp/root
# find -d . -type d | xargs rmdir 2>/dev/null

Това ще премахне всички празни директории. (Standard error е пренасочен към /dev/null за да подтисне предупрежденията за директориите които не са празни.)

/var/tmp/root сега сидържа всички файлове които трябва да се намират на подходящите места под /. Сега трябва да преминете през всеки от тези файлове определяйки с какво се различават от вече съществуващите файлове.

Забележете, че някои от файловете които са били инсталирани в /var/tmp/root започват с ``.''. В момента на писането единствените такива файлове са shell startup files в /var/tmp/root/ и /var/tmp/root/root/, въпреки, че може да има и други (в зависимост кога четете това). Изпълнете ls -a за да ги идентифицирате.

Най-простия начин да се направи това е да се използва diff(1) за да се сравнят двата файла:

# diff /etc/shells /var/tmp/root/etc/shells

Това ще ви покаже разликите между вашия /etc/shells файл и новия /var/tmp/root/etc/shells файл. Използвайте това за да решите дали да сливате с промените които сте направили или да изкопирате новия файл върху стария.