9.2. Защо да прекомпилирате ядрото?

Първоначално, FreeBSD е имал така нареченото ``монолитно'' ядро. Това ще рече, че ядрото е било една голяма програма, поддържща ограничен брой устройства. За да промените параметрите, е трябвало да компилирате ядрото на ново и да презаредите компютърът с новото ядро.

В днешно време, FreeBSD се придвижва към друг модел, при който функционалността на ядрото е разделено на модули, които се зареждат и разтоварват динамично. Това позволява на ядрото да се адаптира динамично към хардуер, който изведнъж се появява в системата (като PCMCIA карти в лаптоп) или да бъде добавена нова функционалност към ядрото, която не е била необходима по времето, когато то е било компилирано. Това се нарича модуляризирано ядро. Разговорно модулите се наричат KLDs.

Въпреки това, все още се налага част от конфигурацията да е статична. Понякога това е нужно, защото функционалността е така обвързана с ядрото, че не може да бъде заредена динамично. В други случаи, просто защото все още никой не е отделил необходимото време да напише динамично зареждащ се модул.

Компилиране на собствено ядро е един от най-важните ритуали, които трябва да изтърпи всеки UNIX® потребител. Този процес, макар и времеотнемащ, дава много предимства на вашата FreeBSD система. За разлика от GENERIC ядрото, което трябва да поддържа голям набор от хардуер, компилираното от вас ядро предоставя поддръжка само за хардуера на вашето PC. Това носи следните предимства:

Този и други документи можете да намерите в ftp://ftp.FreeBSD.org/pub/FreeBSD/doc/.

За въпроси относно FreeBSD, прочетете документацията преди да попитате в <questions@FreeBSD.org>.
За въпроси относно този документ, e-mail <doc@FreeBSD.org>.