2.3. Стартиране на инсталацията
Important: По подразбиране, инсталационния процес няма да направи никакви промени върху вашия диск, докато не видите следното съобщение:
Last Chance: Are you SURE you want continue the installation? If you're running this on a disk with data you wish to save then WE STRONGLY ENCOURAGE YOU TO MAKE PROPER BACKUPS before proceeding! We can take no responsibility for lost disk contents!От инсталационния процес може да излезете по всяко време до последното предупреждение без да промените съдържанието на вашият твърд диск. Ако се тревожите, че сте конфигурирали нещо некоректно, можете просто да изключите компютъра си преди това предупреждение, без каквито и да е притеснения, че нещо е повредено.
2.3.1. Начално зареждане
2.3.1.1. Начално зареждане на компютри с i386™ архитектура
-
Започнете с изключен компютър.
-
Включете компютъра. Като се стартира той ще ви предложи възможност да влезете в системното меню за настройки или BIOS, което обикновено става с клавиши като F2, F10, Del, или Alt+S. Използвайте този клавиш, който е означен на екрана. В някои случаи вашият компютър може да покаже графика докато стартира. Обикновено натискането на Esc ще изчисти графиката и ще ви позволи да видите необходимите съобщения.
-
Открийте настройката, която контролира от кое устройство да се зарежда операционната система. Тя обикновено се нарича ``Boot Order'' и често показва списък с устройства като Floppy, CDROM, First Hard Disk, и така нататък.
Ако е необходимо да приготвите зареждащи дискети, уверете се че е избрано floppy. Ако ще зареждате от CDROM, тогава се уверете че е избрано това устройство. Ако се съмнявате, направете справка с ръководството за използване на вашия компютър и/или дънна платка.
Направете промените, съхранете и излезте. Компютърът трябва да се рестартира.
-
Ако е необходимо да приготвите дискети за зареждане както е описано в Section 2.2.7, тогава една от тях ще бъде първи диск за зареждане, вероятно тази, която съдържа kern.flp. Поставете дискетата във флопи-дисковото устройство.
Ако зареждате от CDROM, тогава ще е нужно да включите компютъра и да поставите диска при първа възможност.
Ако компютърът ви стартира както обикновено и зарежда вече съществуващата операционна система, тогава има няколко вероятни причини:
-
Дисковете не са били поставени навреме в процеса на начално зареждане. Оставете ги вътре и рестартирайте компютъра.
-
Промените в BIOS по-рано не работят правилно. Трябва да повторите тази стъпка докато получите вярната конфигурация.
-
Вашият BIOS не поддържа зареждане от избраната от вас медия.
-
-
FreeBSD ще започне да зарежда. Ако зареждате от CDROM ще видите съобщения подобни на следните (информация относно версията е изпусната нарочно):
Verifying DMI Pool Data ........ Boot from ATAPI CD-ROM : 1. FD 2.88MB System Type-(00) Uncompressing ... done BTX loader 1.00 BTX version is 1.01 Console: internal video/keyboard BIOS drive A: is disk0 BIOS drive B: is disk1 BIOS drive C: is disk2 BIOS drive D: is disk3 BIOS 639kB/261120kB available memory FreeBSD/i386 bootstrap loader, Revision 0.8 /kernel text=0x277391 data=0x3268c+0x332a8 | | Hit [Enter] to boot immediately, or any other key for command prompt. Booting [kernel] in 9 seconds... _
Ако зареждате от дискета, ще видите съобщение подобно на това (информация относно версиията е изпусната нарочно):
Verifying DMI Pool Data ........ BTX loader 1.00 BTX version is 1.01 Console: internal video/keyboard BIOS drive A: is disk0 BIOS drive C: is disk1 BIOS 639kB/261120kB available memory FreeBSD/i386 bootstrap loader, Revision 0.8 /kernel text=0x277391 data=0x3268c+0x332a8 | Please insert MFS root floppy and press enter:
Следвайте тези инструкции като извадите дискетата с kern.flp, поставите дискетата с mfsroot.flp и натиснете Enter.
-
Независимо дали зареждате от флопи или CDROM устройство, процесът на зареждане трябва да стигне до тази точка:
Hit [Enter] to boot immediately, or any other key for command prompt. Booting [kernel] in 9 seconds... _
Или изчакайте десет секунди, или натиснете Enter. Това ще стартира менюто за конфигуриране на ядрото.
2.3.1.2. Начално зареждане на Alpha
-
Започнете с изключен компютър.
-
Включете компютърът и изчакайте подкана от монитора на зареждащия процес (boot monitor prompt).
-
Ако е необходимо да приготвите дискети за зареждане както е описано в Section 2.2.7, тогава една от тях ще бъде първи диск за зареждане, вероятно тази, която съдържа kern.flp. Поставете дискетата във флопи-дисковото устройство и въведете следната команда, за да заредите от диска (заменяйки името на устройството ако е необходимо):
>>>BOOT DVA0 -FLAGS '' -FILE ''
Ако зареждате от CDROM, сложете CDROM в устройството и въведете следната команда, за да стартирате инсталацията (заменяйки името на CDROM устройството ако е необходимо):
>>>BOOT DKA0 -FLAGS '' -FILE ''
-
FreeBSD ще започне да зарежда. Ако зареждате от флопи-дисково устройство, след известно време ще видите следното съобщение:
Please insert MFS root floppy and press enter:
Следвайте тези инструкции като отстраните дискетата с kern.flp, пъхнете тази с mfsroot.flp и натиснете Enter.
-
Независимо дали сте заредили от дискета или CDROM, процесът на зареждане ще стигне до следната точка:
Hit [Enter] to boot immediately, or any other key for command prompt. Booting [kernel] in 9 seconds... _
Или изчакайте десет секунди, или натиснете Enter. Това ще стартира менюто за конфигуриране на ядрото.
2.3.2. Конфигуриране на ядрото
Note: От FreeBSD версия 5.0 и по-късни, userconfig е изоставен в полза на новия device.hints(5) метод. За повече информация относно device.hints(5) моля вижте Section 7.5.
Ядрото е сърцевината на операционната система. То е отговорно за много неща, включително достъпа до всички устройства, които може да имате на вашата система, като твърди дискове, мрежови карти, звукови карти и прочие. Всеки хардуерен компонент поддържан от ядрото на FreeBSD има асоцииран драйвер. Всеки драйвер има две или три буквено име, като sa за SCSI драйвера за последователен достъп, или sio за серийния I/O драйвер (който управлява COM портовете).
Когато ядрото стартира, всеки драйвер проверява системата за наличие на хардуера, който той поддържа. Ако компонентът присъства, драйверът конфигурира хардуера и го прави достъпен за останалата част от ядрото.
Тази проверка обикновено се нарича device probing. За съжаление, не винаги е възможно тя да се извърши безопасно. Някои хардуерни драйвери не могат да съжителстват добре с други и пробата на един компонент може да остави друг в състояние на несъвместимост. Това е основно ограничение в дизайна на PC.
Много по-стари устройства са наречени ISA устройства--като противоположност на PCI устройствата. Спецификацията ISA изисква всяко усторйство да има хардуерно кодирана информация в себе си, обикновено IRQ и IO порт адреса, който драйверът му използва. Тази информация обикновено се настройва като се използват физически джъмпери (jumpers) върху картата или като се използват DOS базирани услуги.
Това често беше източник на проблеми, защото не беше възможно да има две устройства споделящи еднакви IRQ или порт адреси.
По-новите устройства, следващи PCI спецификацията, която не изисква това, трябва да взаимодействат с BIOS, за да получават информация кои IRQ и IO порт адреси да използват.
Ако имате ISA устройства във вашия компютър, то FreeBSD драйверът за тези устройства трябва да бъде конфигуриран с IRQ и порт адресите които сте настроили на картата. Ето защо списъка с вашия хардуер (виж Section 2.2.1) може да бъде полезен.
За съжаление, подразбиращите се IRQ портове и портове в паметта (memory ports), използвани от някои драйвери, са в конфликт. Това е така, защото някои ISA устройства се правят с IRQ или memory ports, които са в конфликт. По подразбиране във FreeBSD драйверите са предпазливо конфигурирани да отразяват настройките на производителите, така че повечето устройства вероятно ще работят.
Това почти никога не се проявява при ежедневното ползване на FreeBSD. Компютърът ви не би имал два хардуерни компонента, които са в конфликт, защото един от тях няма да функционира (независимо от операционната система, която използвате).
Проблемът може да се прояви, когато инсталирате FreeBSD за пръв път защото ядрото се стреми да инсталира колкото е възможно повече драйвери, за да бъде поддържано разнообразие от хардуерни компоненти. Това означава, че някои от тези драйвери могат да имат конфликтни конфигурации. Устройствата се проверяват в стриктен ред и ако имате устройство което е проверено по-късно в процеса, но е в конфликт с някое, което е било проверено по-рано, тогава вашият хардуер може да не функционира или да бъде проверен коректно в процеса на инсталация на FreeBSD.
Заради това, първото, което имате възможност да направите като инсталирате FreeBSD е да погледнете списъка с драйвери, конфигурирани в ядрото и да деактивирате някои от тях, ако не притежавате такова устройство или да преконфигурирате драйвер на устройство, което притежавате, но подразбиращите се настройки са грешни.
Това вероятно звучи много по-сложно, отколкото е в действителност.
Figure 2-1 показва първото конфигурационно меню на ядрото. Препоръчваме ви да изберете опцията Start kernel configuration in full-screen visual mode, защото тя предлага най-лесния интерфейс за един нов потребител.
Екранът за конфигуриране на ядрото (Figure 2-2) е разделен на четири части:
-
Падащият списък с всички драйвери, които в момента са маркирани като ``активни'', е подразделен на групи, представени като Storage и Network. За всеки драйвер е представено описание, което представлява дву- или трибуквеното име на драйвера, IRQ и memory port използван от този драйвер. В допълнение, ако активния драйвер е в конфликт с друг драйвър, тогава CONF е представен до името на драйвера. Тази секция също показва броя на драйверите, които са в конфликт и са активни в момента.
-
Драйверите, които са били маркирани като неактивни. Те продължават да съществуват в ядрото, но няма да бъдат проверявани за техните устройства, когато ядрото стартира. Тези драйвери също са подразделени в групи, също като списъка с активните драйвери.
-
Допълнителни детайли за избрания в момента драйвер, включващи неговият IRQ и memory port адрес.
-
Информация за валидната до момента конфигурация на драйверите.
Не се тревожете, ако са изписани някакви конфликти. Това може да се очаква, тъй като всички драйвери са активни и както вече бе обяснено, някои от тях може да са в конфликт един с друг.
Сега ще трябва да поработите със списъка с драйвърите, за да разрешите конфликтите.
Разрешаване на конфликтите на драйверите
-
Натиснете X. По този начин ще разширите списъка с драйверите и така ще можете да ги видите всичките. За да се придвижвате в списъка, използвайте клавишите със стрелки.
Figure 2-3 представя резултата от натискането на X.
-
Деактивирайте всички драйвери за устройства, с които не разполагате. За да деактивирате драйвер е нужно да го маркирате с помощта на клавишите със стрелки и да натиснете Del. По този начин драйверът ще бъде преместен в списъка с неактивните драйвери.
Ако случайно деактивирате устройство, от което се нуждаете, тогава натиснете Tab за да се прехвърлите в списъка с неактивни драйвери, маркирайте драйвера, който сте деактивирали и натиснете Enter, за да го върнете обратно в активния списък.
WarningНе деактивирайте sc0. Този драйвер контролира екрана и имате нужда от него освен ако не инсталирате през сериен кабел.
WarningДеактивирайте atkbd0 в случай, че използвате USB клавиатура. Ако имате нормална клавиатура, трябва да оставите atkbd0.
-
Ако няма изброени конфликти, можете да пропуснете тази стъпка. В противен случай, останалите конфликти трябва да бъдат проучени. Ако няма индикация ``allowed conflict'' (позволен конфликт) в полето за съобщения, значи или IRQ/address за проверка на устройството, или IRQ/address на хардуера трябва да бъдат сменени.
За да промените конфигурацията на драйвера за IRQ и IO порт адреси, изберете устройството и натиснете Enter. Курсорът ще се премести в третата секция на екрана и вие можете на промените стойностите. Въведете стойности за IRQ и port address, които открихте, като правихте инвентаризация на хардуера. Натиснете Q за да приключите с редактирането на конфигурацията на устройството и да се върнете в списъка с активните драйвери.
Ако не сте сигурни какви точно стойности трябва да зададете, опитайте да използвате -1. Някои FreeBSD драйвери могат безопасно да проверят хардуера и да открият какви са коректните стойности и стойността -1 ги конфигурира да направят точно това.
Процедурата за промяна на адреса на хардуера е различна за всяко устройство. За някои устройства може да е необходимо да извадите картата от компютъра и да промените джъмперните настройки или DIP превключвателите. Други карти може да идват с DOS флопи диск, което съдържа програма за преконфигуриране на картата. Във всички случаи трябва да се обърнете към документацията, която придружава устройството. Това очевидно изисква рестартиране на компютъра и ще е нужно да заредите FreeBSD инсталационната процедура, след като преконфигурирате картата.
-
След като всички конфликти са разрешени, екранът ще изглежда подобно на Figure 2-4.
Както можете да видите, списъкът с активните драйвери е много по-малък и съдържа само драйверите за съществуващи устройства.
Можете да съхраните тези промени и да продължите със следващата стъпка от инсталацията. Натиснете Q за да излезете от менюто за конфигуриране на устройствата. Ще се появи това съобщение:
Save these parameters before exiting? ([Y]es/[N]o/[C]ancel)
Отговорете с Y, за да съхраните параметрите в паметта (ще бъдат запазени и на твърдия диск, ако свършите успешно инсталацията) и ще започне проверка. След показване на резултатите от проверката, sysinstall ще стартира и ще покаже своето главно меню (Figure 2-5).
2.3.3. Преглед на резултатите от проверката на устройствата
Последните няколкостотин реда, които са били показани, са съхранени и могат да бъдат прегледани.
За да прегледате буфера, натиснете Scroll Lock. Това превключва дисплея в режим превъртане. Можете да използвате клавишите със стрелки или PageUp и PageDown за да видите резултата. Натиснете Scroll Lock отново за да спрете превъртането.
Направете това, за да прегледате текста който е бил показан, докато ядрото е правило проверката на устройствата. Ще видите текст, подобен на този, представен на Figure 2-6, въпреки, че ще се различава в зависимост от устройствата, които имате на своя компютър.
Figure 2-6. Типичен резултат от проверката на устройствата
avail memory = 253050880 (247120K bytes) Preloaded elf kernel "kernel" at 0xc0817000. Preloaded mfs_root "/mfsroot" at 0xc0817084. md0: Preloaded image </mfsroot> 4423680 bytes at 0xc03ddcd4 md1: Malloc disk Using $PIR table, 4 entries at 0xc00fde60 npx0: <math processor> on motherboard npx0: INT 16 interface pcib0: <Host to PCI bridge> on motherboard pci0: <PCI bus> on pcib0 pcib1:<VIA 82C598MVP (Apollo MVP3) PCI-PCI (AGP) bridge> at device 1.0 on pci0 pci1: <PCI bus> on pcib1 pci1: <Matrox MGA G200 AGP graphics accelerator> at 0.0 irq 11 isab0: <VIA 82C586 PCI-ISA bridge> at device 7.0 on pci0 isa0: <iSA bus> on isab0 atapci0: <VIA 82C586 ATA33 controller> port 0xe000-0xe00f at device 7.1 on pci0 ata0: at 0x1f0 irq 14 on atapci0 ata1: at 0x170 irq 15 on atapci0 uhci0 <VIA 83C572 USB controller> port 0xe400-0xe41f irq 10 at device 7.2 on pci 0 usb0: <VIA 83572 USB controller> on uhci0 usb0: USB revision 1.0 uhub0: VIA UHCI root hub, class 9/0, rev 1.00/1.00, addr1 uhub0: 2 ports with 2 removable, self powered pci0: <unknown card> (vendor=0x1106, dev=0x3040) at 7.3 dc0: <ADMtek AN985 10/100BaseTX> port 0xe800-0xe8ff mem 0xdb000000-0xeb0003ff ir q 11 at device 8.0 on pci0 dc0: Ethernet address: 00:04:5a:74:6b:b5 miibus0: <MII bus> on dc0 ukphy0: <Generic IEEE 802.3u media interface> on miibus0 ukphy0: 10baseT, 10baseT-FDX, 100baseTX, 100baseTX-FDX, auto ed0: <NE2000 PCI Ethernet (RealTek 8029)> port 0xec00-0xec1f irq 9 at device 10. 0 on pci0 ed0 address 52:54:05:de:73:1b, type NE2000 (16 bit) isa0: too many dependant configs (8) isa0: unexpected small tag 14 orm0: <Option ROM> at iomem 0xc0000-0xc7fff on isa0 fdc0: <NEC 72065B or clone> at port 0x3f0-0x3f5,0x3f7 irq 6 drq2 on isa0 fdc0: FIFO enabled, 8 bytes threshold fd0: <1440-KB 3.5” drive> on fdc0 drive 0 atkbdc0: <Keyboard controller (i8042)> at port 0x60,0x64 on isa0 atkbd0: <AT Keyboard> flags 0x1 irq1 on atkbdc0 kbd0 at atkbd0 psm0: <PS/2 Mouse> irq 12 on atkbdc0 psm0: model Generic PS/@ mouse, device ID 0 vga0: <Generic ISA VGA> at port 0x3c0-0x3df iomem 0xa0000-0xbffff on isa0 sc0: <System console> at flags 0x100 on isa0 sc0: VGA <16 virtual consoles, flags=0x300> sio0 at port 0x3f8-0x3ff irq 4 flags 0x10 on isa0 sio0: type 16550A sio1 at port 0x2f8-0x2ff irq 3 on isa0 sio1: type 16550A ppc0: <Parallel port> at port 0x378-0x37f irq 7 on isa0 pppc0: SMC-like chipset (ECP/EPP/PS2/NIBBLE) in COMPATIBLE mode ppc0: FIFO with 16/16/15 bytes threshold plip0: <PLIP network interface> on ppbus0 ad0: 8063MB <IBM-DHEA-38451> [16383/16/63] at ata0-master UDMA33 acd0: CD-RW <LITE-ON LTR-1210B> at ata1-slave PIO4 Mounting root from ufs:/dev/md0c /stand/sysinstall running as init on vty0
Проверете резултата внимателно, за да се уверите че FreeBSD е открила всички устройства, които се очаква да бъдат открити. Ако някое устройство не е било открито, то няма да е в списъка. Ако драйвърът на неоткрито устройство изисква конфигурирането му с IRQ и port address, трябва да проверите дали сте ги въвели коректно.
Ако е необходимо да се направят промени в UserConfig device probing, лесно е да излезете от sysinstall и да започнете отначало. Това е добър начин да се запознаете по-добре с процеса.
Използвайте клавишите със стрелки, за да изберете Exit Install от главното инсталационно меню. Следното съобщение ще се появи:
User Confirmation Requested
Are you sure you wish to exit? The system will reboot
(be sure to remove any floppies from the drives).
[ Yes ] No
Инсталационната програма ще започне отначало ако CDROM е оставен в устройството и изберете [Yes].
Ако стартирате от флопи диск е необходимо да извадите mfsroot.flp и да го замените с kern.flp преди да заредите.